От географска гледна точка село Узунджово е изключително компактно и удобно поне що се отнася до любителите на морската и речна почивка. На еднакво разстояние от Дунав, Бяло и Черно море, това населено място няма как да не привлича много туристи всяка година. Макар че не всички отсядат там, те задължително минават и стига да имат време, разглеждат местните забележителности от културно и историческо естество. Популярността на селото расте още от времето на Османската империя, защото именно по време на нейното властване се поставя началото на едноименния местен панаир. Говори се, че лично един от влиятелните хора и приближени на султана или пък един от самите султани дарява от държавната хазна 30 000 гроша. С тази парична сума се закупува нужното оборудване за построяване на панаира. На това ежегодно събитие се събират търговци, чийто брой надхвърля стотици. Те са основно от държавите на континентите Европа и Азия.
В епохата на турското робство тогавашното село Узунджово е разрушено заедно с намиращия се в него православен храм Успение Богородично. На мястото на селището възниква крайпътен хан, като заповед за построяването му дава лично управляващият тогава империята султан Баязид. Малко турско селище на по-късен етап възниква около хана и именно то получава името, с което го познаваме и до днес. Разбира се, има известни вариации в наименованията през годините, но основните етимологични корени се запазват. Известният пътешественик и вероятно любител на географията Челеби минава някъде тогава покрай селището и оставя на читателите кратък опис на селото. Според него минавайки през град Харманли, след пет часа се стига до селото. Чирменският санджак има територия от обширни полета и сред едно от тях се откроява населеното място. Големият хан по думите на Челеби е толкова внушителен, че с него може да се сравнява единствено постройката в Татар Пазарджик. Но по отношение на здравината, дори въпросната татар-пазарджишка постройка отстъпва първото място. Отвътре има уютен огън и голям обор, а общият брой на стаите е 80. Броят на стаите и големината на обора по думите на Челеби превръщат хана в импозантна сграда. В града има една джамия и няколко по-малки ханчета.
Оживената чаршия на Узунджово е с две врати от желязо – това също научаваме от записките на Челеби. Приличните на крепост врати от всички страни са добре покрити с олово, което им придава внушителен вид. Броят на бедняшките къщи е около сто, като под това вероятно се има предвид масовите домове на хората от онова време. Като най-голям недостатък на това населено място Челеби посочва липсата на вода. В миналото Успение Богородично е джамия, преди да се преобрази в храм по православен образец. Ежегодният събор от общоселски характер се провежда на 21-ви май, когато по традиция църквата отбелязва деня на светците Константин и Елена. 18-та авиобаза на ВВС се намира край селото, това е летище от типа военно. То е закрито през 1998-ма и вече не работи. Пандо Ванчев е родом от тук, идва на бял свят през 1919-та година и впоследствие става политик от редиците на БЗНС.
